Какви програмисти има?

Всеки човек в една или друга степен може да се счита за програмист, тъй като планира за себе си определени житейски ситуации, свое собствено време и последователност от действия, като подсъзнателно настройва действията си към определени алгоритми.

Професионалните програмисти се занимават с прехвърляне на житейски задачи на компютърно разбираем език, кодиране на различни езици и създаване на алгоритми за компютърни действия, имитиращи човешкото мислене.

Системните програмисти включват специалисти разработване и кодиране на компоненти на операционни системи, драйвери на устройства и софтуерни комплекси, пряко свързани със системното ядро. Те осигуряват взаимовръзката на всички части на операционната система, така че тя да работи като единен организъм. Също така на плещите на системните специалисти са всички действия с бази данни: от разработка до администриране.

В системното програмиране има няколко основни характеристики, свързани с разработването на софтуер, които изискват следните умения от служителя:

• владеене на езици за програмиране от ниски (Assembler) и средни (C) нива, заедно с езици на високо ниво (C ++, Python и др.);
• администриране на база данни (SQL, Oracle и др.);
• познаване на хардуера на компютърната техника;
• познания за микроконтролери;
• способност за редовно самообучение.

Дейността на системния инженер не се ограничава до осигуряване на координирана работа на компонентите на отделен компютърен комплекс, а се простира и до осъществяване на непрекъсната работа както на вътрешни, така и на външни мрежи и мрежови устройства. Това изисква добро познаване на изграждането на компютърни мрежи, мрежови протоколи за трансфер на данни и сървърни приложения.

Ако системното програмиране включва инженерни умения, което е типично за мъжката част от населението, то приложното програмиране е концентрирано основно върху владеене на езици за програмиране, познаване на най-използваните алгоритми и използването на компонент за проектиране, който е еднакво подходящ за момичета. .

Приложното програмиране е разработването и отстраняването на грешки на софтуерни приложения, адаптирани за обикновен потребител на компютър. Те включват почти всички приложения за конкретни дейности (инженерни и счетоводни програми, текстови, звукови и видео редактори и др.).

Според руския класификатор на професионалната дейност на специалността, на програмиста е присвоен код 25857.

Специалистите, свързани с приложното програмиране, трябва да притежават следните знания и умения:

• да владеете няколко езика на високо ниво (C++, Python, Java и др.);
• да могат да съставят алгоритми, използващи процедурни и обектно-ориентирани (ООП) подходи към програмирането;
• притежават умения за използване на различни IDE (Integrated Development Environment) – интегрирана среда за разработка;
• да могат да извършват висококачествено тестване и отстраняване на грешки на създадения софтуер.

Има следните условни нива за оценка на професионализма на приложните програмисти (във възходящ ред).

• Младши - това е първоначалното ниво с минимален праг на знания и умения за влизане, т.е. наличие на минимум практически опит и теоретични знания. На този етап на програмиста се дават стандартни задачи за кодиране на отделни компоненти и позволява разработването (GUI) на стандартни потребителски интерфейси и уеб сайтове с помощта на шаблони. На него е поверена и цялата работа, свързана с рисуването, включително фронтенд разработката на уеб ресурси (появата на сайтове, както се показват в браузърите).
• Среден - най-съществената част от всички програмисти са професионалисти в своята област с богат практически опит и обемна теоретична база. Като правило те знаят няколко езика за програмиране и са в състояние да манипулират с база данни сръчно, както и успешно да отстраняват грешки в своята част от генерирания код. Този тип включва добри изпълнители, които могат да пишат прост и разбираем код за изпълнение на конкретни задачи. Средното ниво също така осигурява уменията за back-end разработка (разработка на софтуер за сървърната страна на уеб ресурс).
• Старши Това е най-високото стъпало на програмираната хранителна верига за местообитания. В професионален план този тип съчетава знанията и уменията на средните специалисти и способността за генериране на идеи чрез нестандартен подход. Специалистите от този клас могат да работят с голям екип като архитекти и програмисти едновременно, създавайки единно софтуерно цяло от парчета изпълнителни кодове, тествайки и модифицирайки го преди пускането на крайния продукт. Всъщност това ниво включва владеене на редица сродни професии, като дебъгер и софтуерен архитект.

Тестерът или инженерът по тестване на софтуер контролира качеството на създавания софтуер. Наред с намирането на грешки, той следи скоростта и качеството на изпълнение на кода. Когато открие грешка, тя я коригира и предава данните обратно на разработчиците, за да я поправят.

Дейности на компетентен тестер значително спестява финансови и времеви ресурси на фирмата за разработка на софтуерен продукт... Софтът се тества по различни начини, стъпка по стъпка, а грешките се съобщават на разработчиците. Тестерът трябва да има добри познания за целите и функционалността на създавания продукт. Наред с функционалността, той трябва да оценява използваемостта от гледна точка на потребителя и съответно да съветва разработчиците.

Има много видове валидиране. Например тест, за да се види дали функционалността на даден продукт отговаря на изчисленото му натоварване върху хардуера и други компоненти. Той също така проверява функционалността на базите данни при въвеждане и унищожаване на данни, както и проверка за условия за сигурност - удостоверяване на потребителя.

Инженерът по тестване проверява съответствието на кода с всички декларирани технически данни и открива бъгове - грешки.

Тестерът отговаря и за изготвянето на техническата документация за изпитвания продукт. Те също така изготвят отчети и разработват скриптове и инструменти за тестване. Тези инженери тестват софтуерния продукт в два режима:

• алфа тестване - продукт в процес на разработка;
• бета тестване - първата версия на готовия продукт.

Също така специалистите от този профил, като правило, предоставят техническа поддръжка за уеб ресурси, отговаряйки на въпроси и давайки препоръки на потребителите онлайн. Посочените отговорности на тестера се състоят от следните етапи:

• тестване и анализ;
• изготвяне на технически доклади и отстраняване на грешки.

Има много видове програмиране: от писане на софтуер за микроконтролери и мобилни приложения до създаване на компилатори и цели операционни системи. Съответно има доста подобни професии на програмист: от математически изчисления и разработване на алгоритми до създаване на архитектура на големи проекти, чиито кодове са компилирани на различни езици за програмиране. Създаването на софтуерен продукт включва: сценаристи, алгоритми, кодери, дизайнери, дизайнери на оформление, дебъгери, преводачи и архитекти.

Важно е на етапа на подготовка и тестване на проекта да се привлекат потенциални потребители, за да се вземат предвид техните препоръки по време на процеса на създаване за удобство на потребителя. На подготвителния етап е необходимо да се взаимодейства между създателя на алгоритъма, дизайнера и потенциалния потребител, за да се определи необходимата функционалност и да се създаде удобен за потребителя интерфейс.

В процеса на създаване на алгоритъм е необходимо участието на неговия разработчик, кодери на софтуерни модули и архитект на проекта. А при разработването на уеб приложения участието на дизайнер и HTML-кодер е просто необходимо.

Бизнес анализатор всъщност той е преводач на изискванията и желанията на клиента на език, разбираем за разработчиците.Клиентът, като правило, поставя задачата неясно, без да знае тънкостите на програмния процес, следователно бизнес анализаторът, след като се вслуша в желанията на клиента, създава официално описание на проекта, оформяйки го под формата на техническа задача. Тази работа трябва да съчетае бизнес логиката на клиента с възможностите на реалната реализация.

Всички посочени специалисти трябва най-малко навигирайте в сродни професии, така че по време на процеса на разработка да няма неразбирателство между специалистите... В идеалния случай дизайнерът трябва да има груби познания за HTML оформлението и да има някои умения за Photoshop, а енкодерът трябва да може да работи с няколко езика за програмиране и да овладее изкуството на отстраняване на грешки. Не е лошо, когато програмистите владеят както математическите техники, така и архитектурното изкуство за сглобяване и свързване на софтуерни модули, написани на различни езици за програмиране.

Кариерата на програмиста може да се очертае в две основни направления: повишаване на професионализма в избрания сегмент от разработване на продукти и в управленското усъвършенстване. Най-добрите архитекти, мениджъри на проекти и ИТ директори идват от средата на програмиста, тъй като познават отвътре цялата „кухня“ на разработката на софтуер.