Видове мислене и техните характеристики

Да мислиш, мислиш, опознаваш, създаваш - природата е заложила тази удивителна способност във всеки от нас. От момента на раждането човешкият мозък започва да чете информация от външния свят, така започва сложен и многостранен процес на мислене. Какво е мислене? В тази статия ще разгледаме неговите видове и характеристики.

От древни времена хората са се опитвали да разберат какво е мислене, как е възникнало, как работи, как работи този мистериозен механизъм. Учени, философи се опитаха да разкрият тайните на човешкото съзнание и да изучат тази невидима незабележима материя. По тази тема са написани много трактати, книги, научни статии и статии. Човешките мисловни способности са изследвани и все още се изучават от различни научни дисциплини, но остават напълно неизвестни.... Разбира се, и ние няма да можем да направим чудо и да разкрием феномена на човешкия ум като такъв. Но нека да разгледаме тази концепция от гледна точка на психологическата наука и да се опитаме да разберем многобройните видове мислене и техните характеристики.

В психологията има много дефиниции за мислене. Дискусиите по този въпрос продължават. Няма нужда да давате всички примери и да разглобявате всеки от тях подробно.

В самото начало на живота на индивида процесът на познаване изглежда прост и примитивен (разбира се, само на пръв поглед), но с развитието и узряването той става все по-сложен. Информацията, натрупана във времето, дава възможност за разделяне и обобщаване, изобретяване и разсъждение, проектиране и производство, създаване и създаване, създават безкрайно разнообразие от вариации и комбинации от случващото се в света. Но всички тези действия се основават на способността за мислене, дадена на човека от природата. И в психологията има такова понятие като типология на мисленето, в която то е разделено на видове и типове, класифицирани в различни групи според определени характеристики.

Отделен предмет на изучаване в психологията е класификацията и характеристиките на видовете мислене. Има много илюстративни таблици, които са пълни с разнообразна информация по тази тема. В тяхното изобилие може да е трудно да се разбере и разбере цялата същност на тази сложна система. Нека се опитаме да откроим няколко основни групи, на които изследователите обръщат специално внимание. Основни видове мислене:

Тази група включва:

• визуален и ефективен;
• визуално-образно;
• по същество ефективен;
• абстрактно логическо мислене.

Мисленето може да бъде:

• теоретичен;
• практичен.

Има такива разновидности:

• аналитичен;
• интуитивен;
• реалистичен;
• аутист;
• егоцентричен.

Може би:

• продуктивни;
• репродуктивна, понякога наричана интровертна.

Има такива видове:

• произволен;
• неволно.

разновидности:

• мъжки;
• женски пол;
• положителен;
• отрицателен;
• стратегически;
• идеалистичен;
• ирационално;
• рационално;
• аналитичен;
• десен мозък и ляв мозък;
• синтетичен.

Всеки от тези видове заслужава лично внимание и се разглежда в психологията поотделно, но ще разгледаме само посочените по-горе.

Една от разновидностите на богат избор, разпределена от психолозите, е класифицирана по съдържание. Тази група включва нагледно-ефективно, образно, обективно-ефективно и абстрактно-логическо мислене.

• Визуално-действие мислене... Индивидът, когато е изправен пред непосредствената реалност, активира този тип разбиране. Той се фокусира върху специфичното възприятие на обектите. Такава умствена дейност е характерна за ранното детство и започва да се развива от ранна детска възраст. Дете, което все още не знае как да мисли, говори и прави нещо като възрастен, научава света чрез докосване на предмети и различни експерименти с тях. Той буквално вкусва света със зъбите си, гризе ги, удря ги един в друг, понякога се чупи. Така, наблюдавайки, извършвайки определени манипулации с нещата, един малък човек изучава света и прави първите си изводи от получените впечатления. В зряла възраст зрително-активното съзнание е характерно за работниците в производствената сфера.
• Визуално-образно мислене... Тя се основава на визуални образи. Започва да се развива при децата от средата на предучилищна възраст, доминира до края на ранна училищна възраст. Възрастен също постоянно използва визуално-образно възприятие през целия си живот. В случая акцентът е върху представянето на различни предмети, явления, ситуации, както и върху различните им трансформации и трансформации в човешкото въображение.
• Абстрактно логическо мислене... В хода на мисли от това естество човек оперира с абстрактни, абстрактни, неспецифични понятия.Този процес протича по следната верига: възприятие, разбиране, разбиране, обобщение. Тоест, човек, разбирайки за себе си същността, значението и значението на нещо, в резултат на това създава свое собствено индивидуално обобщено и абстрактно мнение за предмети, явления, ситуации, независимо от останалите членове на обществото.
• Обектно-действие мислене характерна за хората, които векове наред са изграждали и продължават да изграждат целия обективен свят около нас. Те идват с идеи, превръщайки ги в реалност.

Отделно психолозите описват видовете мисловни способности въз основа на естеството на целите и изпълняваните задачи.

• Теоретично мислене... Актуални закони, правила, норми, теории, концепции, доктрини - всичко това и много повече е продукт на теоретичен мисловен процес, който ви позволява да анализирате натрупаните знания и идеи, да ги сравнявате, класифицирате и формирате нови.
• Емпирично мислене - вид теоретично мислене. Характеризира се със същите характеристики, но при него основна роля ще играе проверката на хипотезата на практика, а не само на теория.
• Практическо мислене... Тук всичко е сравнително просто: плодовете на теорията се използват на практика, тествани в действие. Всички видове проекти, планове, схеми, цели превръщат теоретичните концепции в реална практическа реалност. В резултат на този тип мислене безтелесната мисъл чрез действие придобива осезаема форма.

Рефлексията е поглед към себе си, навътре в себе си, дълбоко в съзнанието на човека, както и към резултата от собствените действия и тяхното преосмисляне.

Въз основа на тази концепция психолозите са идентифицирали друга група от видове мислене.

• Аналитично мислене... Умее да разделя обекти, явления, ситуации и проблеми на части, като откроява и изучава най-важните от тях. Ние наблюдаваме, сравняваме, намираме причинно-следствени връзки, правим заключения, намираме основното и структурираме големи количества информация благодарение на аналитични способности. Процесът на такава работа продължава дълго време и последователно.
• Интуитивно мислене до известна степен е антипод на аналитичното, тъй като преминава бързо и несъзнателно. Няма логика, няма анализ, няма поне някакво разумно обяснение какви изводи си прави съзнанието на човек в момента, в който се задейства интуицията.
• Реалистично мислене... Без доказателство - без вяра в нищо. Реалистичното възприемане на реалността дава възможност на човек да мисли разумно, трезво, адекватно и логично. В хода на такъв мисловен процес човек не разчита на личните си очаквания и желания, той оценява света около себе си само от гледна точка на реалността, истината и справедливата критика.
• Аутистично мислененапротив, той дава приоритет на илюзорните желания, които изглеждат напълно правилни и осъществими, дори и да противоречат на логиката. В този тип възприятие няма критична оценка на реалността. Хората с този вид ум често се срещат в художественото направление на дейността и в изкуството.
• Егоцентрично мислене развива се при деца и възрастни с надценено самочувствие, прекомерно самочувствие, граничещо с патологичен нарцисизъм. При децата това е съвсем нормално, тъй като те смятат, че светът около тях се върти само около тях. Егото на детето е в центъра на Вселената и всичко, което се случва, се възприема само от позицията на рефлектора „Аз”.

Според степента на новост и оригиналност отделно място се отрежда на творческия (продуктивния) и репродуктивния образ на съзнанието.

• Продуктивно мислене определя човека като творец. Тук основната роля играе човешката фантазия, въображение. Творческите хора са способни да създават напълно нови идеи и нечувани досега проекти. Те генерират абсолютно уникална и оригинална визия за бъдещите материални и духовни обекти на своя труд. Нови концепции и образи, несравними заключения и изводи - всичко това са плодове на работата на творческото съзнание.
• Репродуктивно мислене - обратното на продуктивността. Този тип познание се основава изключително на готови решения, изображения, източници и шаблони, които вече са налични в света. Пълното отсъствие на творческо въображение и фокусиране само върху възпроизвеждането на предварително придобити знания характеризира този тип ум. Струва си да се отбележи, че хората с репродуктивно мислене често имат интровертни черти.

Според степента на произвола се разграничават групи от видове мислене.

Тук всичко е обяснено доста просто.

• Произволно мислене човек се управлява от съзнание и воля, мисловният процес е изцяло под негов контрол.
• Неволно мислененапротив, той съществува сам по себе си, не се подчинява на усилията на волята на човека. Всички са запознати с изразите „да го направя автоматично“, „да го направя неволно“, „да го направи без да го осъзнава“ и това е ситуацията, когато неволното мислене изпълнява своите функции. Неволното съзнание се свързва с афективните компоненти на отношението на човек към предмети и явления, различни ситуации и проблеми, тоест с чувства и емоционални реакции към обекти от околния свят.

Обособява се голяма група от видове мислене, в зависимост от личностните характеристики на всеки човек, които влияят върху преобладаването на един или друг вид познание и светоусещане.

• Мъжко мислене... Общоприето е, че мъжете мислят логично и праволинейно, те перфектно оперират със символни модели и системи, като правило този процес винаги е насочен към действие и резултат. Мъжете ясно правят разлика между разум и емоция. Според тях чувствата се отразяват изключително негативно в превръщането на мислите в бизнес резултати. Според една от версиите това се случва, защото в мозъка на мъжете преобладава ляво-полусферичният тип на възприемане и обработка на информация. Лявото полукълбо отговаря за речта, логиката, анализа, операциите с числа, поредици и т. н. При жените в хода на работа с информация доминира дясното полукълбо на мозъка. Познанието в дясната част на мозъка дарява жените с въображение, мечтателност, емоционалност и отлична пространствена ориентация.
• Женско мислене има сходство с интуитивното мислене. Емоциите за нежния пол винаги са на първо място, така че често много изводи и изводи се основават на чувства и предчувствия. Понякога настроението на жената я движи и ходът на мислите й може да се промени заедно с промените в нейното настроение. Това е само описание на тенденция, която често се проявява, но психолозите не твърдят, че жените нямат нито логика, нито рационалност. Напротив, в определени ситуации жените показват не по-малко от мъжете способността да анализират, обобщават, планират и преценяват погрешно ситуацията.
• Позитивно мислене... Тук става дума за оптимизъм. Хората с тези умствени черти са склонни да виждат възможности за постигане на целите си, дори въпреки пречките. Такива хора винаги успяват трезво, реалистично и най-важното, конструктивно, да оценят ситуацията и да се настроят за успех.
• Негативно мислене характерни за песимистите. Те са постоянно недоволни от живота, постоянно се оплакват от него, виждат непреодолими препятствия навсякъде и във всичко, като по този начин предизвикват съжаление и съчувствие на другите.
• Стратегическо мислене... Ако сте склонни да създавате амбициозни планове и все пак правите ясни прогнози, значи сте стратег. Хората със стратегическа визия за света са способни да се придържат към дадена цел, ефективно да оценяват пътя за постигането й и никога да не се отклоняват от нея - като правило това са успешни бизнесмени и лидери.
• Идеалистично мислене... Идеализираният възглед за света е присъщ на идеалистите. Създавайки във въображението си идеалната версия на света, те я проектират върху реалността. По правило възниква несъответствие и човек е много разочарован, отказвайки да приеме света такъв, какъвто е, несъвършен и несъвършен.
• Ирационално мислене... Ирационалните хора мислят нелогично, дават неправилна оценка на явления и ситуации, не могат да обяснят защо действат по един или друг начин, но в същото време вярват, че правят всичко както трябва и са способни да пленяват другите с непонятната си вяра. Често е характерно за шизоидни разстройства.
• Рационално мислене... Аргументи, факти, знания, умения, логика, разум – това са основите, на които разчита човек с рационален интелект. Емоциите, чувствата, преживяванията за такива личности нямат значение. Те винаги мислят разумно и трезво, решават задачите ясно и бързо и намират конструктивен подход към всичко.
• Аналитично мислене... Човек анализатор бавно изучава всичко, което се случва около него, обмисляйки всичко в детайли, задълбочено, винаги установявайки причините за случващото се, тъй като нито едно явление и нито една ситуация в неговото разбиране и възприятие за света не може да бъде безпричинно.
• Синтетично мислене... Изолирани факти, разпръснати данни, изрезки от информация не са проблем за човек с такъв ум. Той със сигурност ще пресъздаде пълна и ясна картина, събирайки я парче по парче. И такива сложни операции абсолютно няма да го уплашат.

Концепцията за несъзнателното мислене се откроява в психологията. Той предполага процеса на познание на околния свят от несъзнателния сегмент на ума. Несъзнаваното е абсолютно извън контрола на собственика си, не се контролира и съществува сякаш от само себе си. Той събира и съхранява абсолютно цялата информация, прочетена отвън през целия живот на човек. Можете да сравните този процес със събирането на детайлите на дизайнер, само че това става автоматично, независимо от нашето желание и концентрация на внимание.

Събраната в подсъзнанието информация се използва, когато възникне необходимост.... Резултатът от работата на несъзнаваното мислене е това са решения, взети несъзнателно от човек... Смятаме, че действаме по един или друг начин, защото дълго и упорито търсим логично решение в дадена ситуация, но дори не подозираме за влиянието на несъзнаваното върху приемането на това решение. Подобно на далечната страна на Луната, несъзнаваното мислене е най-неизследваната и най-мистериозната област на човешкия ум.

В психологията има няколко начина за определяне на типа мислене, индивидуалния стил. Най-често за тази цел се използва методът на тестване.... Тестовете са разработени от опитни психолози на базата на продължително проучване, събиране и систематизиране на информация за характеристиките на всеки тип интелигентност. Един от тези тестове е създаден по метода на известния американски психолог, най-големият изследовател на когнитивните процеси Джером Брунер.