Всичко за дутар

Повечето от музикалните инструменти са дошли при нас от древни времена. Дутар е национално богатство в много страни. Необичайният му звук се дължи на специалния материал на струните. Инструментът се използва за изпълнение на много музикални произведения и днес.

Дутар е струнен скубен музикален инструмент. Дизайнът е с дълъг врат, донякъде напомнящ лютня. Първоначално това е туркменски музикален инструмент, но е често срещан и сред таджиките, народите на Афганистан, уйгурите, иранците, узбеките и каракалпаците. Дутар е едно от основните устройства за изпълнение на народна музика.

Общата дължина на продукта е около 90–120 см. Корпусът е изработен от лепено или дясано дърво. Инструменталната палуба винаги е тънка и оборудвана с резонаторни отвори.

Дутарът става известен около 15 век. За първи път инструментът се появява сред овчарите. Първоначално струните се правеха от животински черва. По-късно материалът е променен на коприна.

Много по-късно, още през 30-те години на XX век, се появяват подобрени версии на дутара. Те стават част от туркменски, узбекски и таджикски народни оркестри. Иранските и афганистанските сортове получиха 3 струни и бяха малко по-различни от сорта от Централна Азия. Херат дутар има до 14 струни. Съвременният инструмент може да има както копринени, така и найлонови струни.

В музей в Узбекистан има дутар, който е принадлежал на Ходжа Абдулазиз Расулев. Човекът беше изключителен музикант, композитор и вокалист. Абдурехим Хейит е съвременен музикант, който използва дутар в творчеството си.

Дутар е най-популярният инструмент сред туркмените. Той дори присъства в състава на симфонични, естрадни оркестри. Музикантите, които се специализират в този инструмент, се наричат ​​дутаристи. Репертоарът им включва много народни мелодии от различни страни.

Всички майстори са обединени от специални умения в боравене с дутар. Той придружаваше туркмените в радостни и тъжни житейски ситуации. Именно този музикален инструмент беше с тях по време на прехода им през клисури и пустини. Изпълняваните на него мелодии се считат за своеобразни сюити и рапсодии.

Ал Фараби, авторът на Великият трактат за музиката, предпочита да слуша дутар преди повече от хилядолетие. С течение на времето изкуството на свиренето на този музикален инструмент се е подобрило и винаги е докосвало слушателите за душата. Важна разлика между дутара и неговите аналози е, че на него винаги е била фолклорна музика. Много музиканти биха могли лесно да направят музикален инструмент сами и да го настроят правилно.

Мохамед Ишангулиев е известен потомствен майстор на дутархи. Той прекарва цялото си детство в работилницата на баща си. Той знаеше от малък, че помниш хубавата музика, както и името си. Мелодията просто потъва в душата и вече е невъзможно да се забрави. Така бащата предал на Мохамед не само практически умения, но и духовно отношение към дутар.

Ишангулиев, както мечтаеше баща му, посвети целия си живот на изработването на този прекрасен музикален инструмент с копринени струни. За това човекът внимателно проучи характеристиките и свойствата на дървото, което се превръща в дутар. Мохамед увери, че материалът не е безличен, той насочва мислите на господаря, кара го да се съобразява със себе си.

Дългата история на дутар превърна процеса на превръщането му в истинска наука. Изборът на подходяща дървесина е ключово предизвикателство. Занаятчиите използват черница или круша. Дървото трябваше да даде плод, иначе звукът щеше да бъде лош, грешен. Цяло лято избраният материал се суши в естествени условия, на слънце.

Смята се, че изобилието от топлина и светлина прави дървото по-гъвкаво. Инструмент, изработен от такъв материал, има по-чист звук, който не може да се обърка с нищо друго. В същото време майсторите правят дутар само с подходящо настроение и вдъхновение. Ако направите инструмент в лошо настроение, тогава звукът ще бъде много тъжен, тъжен.

Мохамед забеляза по време на дългата си практика, че не прави два подобни дутара. Използваше един и същ нож, нож и телбод, но инструментите винаги звучаха различно. Мохамед сравнява дутар с хората и тяхната многостранна природа. По същия начин музикантите избират инструмент за своята душа.

Майсторите дори приемат полирането възможно най-отговорно. Инструментът е гладък и лъскав. След направата дутарът има ярко жълт оттенък. Докато играете, мазнината от ръцете и потта попиват в дървото и то променя външния си вид. Благодарение на това дутарът става уникален, за разлика от своите колеги.

Един американски гост веднъж дойде при Мохамед, за да слуша и купи творението му. По това време мъжът вече е живял в Сердар от няколко години и преподава английски на местни деца. Американецът беше изумен от звука на инструмента, неговата разлика от останалите. В музиката гостът видя цялата житейска философия на туркмените. Сега продуктът от работилницата на Мохамед е в музея на САЩ.

Майсторът имал 6 сина, като 2 от тях поели знанията му. Благодарение на това традицията продължи живота си и в следващото поколение. Обучението протече по същия начин като това на самия Мохамед. Момчетата прекараха цялото си детство с баща си и наблюдаваха работата му.

Повече от едно поколение талантливи музиканти свирят на дутарите на Мохамед. Работата в работилницата не свършва, винаги има поръчки. Дутар се подбира според предпочитанията на музиканта. Той трябва да опита и да слуша инструмента, преди да го използва пред публика.

Дутарите на Мохамед се купуват от гости от други страни. Инструментите отиват на пътувания и радват много хора. В резултат на това специален занаят и знания не се губят. Музикален инструмент с копринени струни винаги намира своя слушател.

В продължение на векове дутарът е смятан за най-добрия подарък сред туркмените. Инструментът се дава в тези случаи, ако искат да изразят специално разположение и искреност. Това е част от велика традиция, която се предава от поколение на поколение. Инструментът се окачва на стената или се поставя на специално място, внимателно се съхранява и се грижи. Дутар е символ на празник и благополучие.

Дутар звучи приглушено, нежно и с леки оттенъци. Причинява се от плъзгането на ноктите на музиканта по деката. Долната гама е хроматична, а горната е диатонична. Интервалът е 1-2 октави. Традиционните уйгурски и таджикски инструменти са оборудвани с копринени струни.

Дутар е древен музикален инструмент. Свири се както от народни изпълнители, така и от професионалисти. Предимството на дутара е, че е подходящ за ансамблово и соло изпълнение. Това е добър акомпанимент за вокали. На такъв музикален инструмент често се свирят части от пиеси и макоми.

Музиката може да бъде различна, както и техниката на свирене. Пряко зависи от хората, в чиито ръце е попаднал инструментът. Някои просто свирят на струните, други ги дрънкат. Няма строго правило при използването на дутар.